… Мога да те оставя такъв, просто да изляза от стаята и никога да не се върна. Мога да остана заради живота си, ако останеш до мен, защото Ти си животът за мен и Ти си животът в мен. Можем да го наречем вечност. Аз мога да го направя, остава и Ти да ме подкрепиш...
Мога да те помоля да се промениш, да се превърнеш в това, за което винаги съм мечтала. И тогава, ако се промениш, Ти вече няма да си човекът, когото търся... А мога и да се надявам, че с времето ще намерим път един към друг. Аз знам едно – накрая винаги осъзнаваш истината – обичаш човека защото е такъв, какъвто е! ...
Можеш да го наречеш любов. Можеш да я отречеш