понеделник, 12 декември 2011 г.

I dont want anything to last forever. If it does, we wont be able to apreciate it. And forever is such a long, long time.....

People come and go. Why this has to be such a big deal? After all, nothing in life is permanent

Greatest Love of All

              В края на една 6-дневна работна седмица е възможно да те озарят най-различни прозрения и мисли. Някои велики, други – не толкова. Възможно е да откриеш по-значимо откритие от колелото или топлата вода. Или просто да задръстиш всички възможни социални мрежи, където имаш профили, с вицове, смешни и нецензурни картинки.
              Аз пък се заех с едно проучване. Реших да проверя в интернет коя е била песента, която е била номер 1 в класацията на „Билборд” в деня, в който съм се родила аз.

събота, 28 май 2011 г.

End of an era

Анализ на едно уж силно приятелство ... ... или истината за най –романтичната представа в училището!...

... If I haven't talked to you for 7 years, why the hell do you think I'll need you for the next 77....? .... 

          Гадно е да установиш, че това, което те е свързвало с някого е било само и единствено плод на твоето въображение. Чувтвото е глупаво! Представяш си как имаш нещо, което ще трае вечно, а в един момент виждаш, че то не само няма да трае вечно, ами и без това е продължило твърде дълго. Точно тогава разбираш, че всичко, което някога започва, някога свършва.

събота, 30 април 2011 г.

Myself without you ...

              .... Тази история започна преди около 10-11 години в един слънчев есенен ден. Първият учебен ден в гимназията. Всичко беше хубаво тогава. Ние бяхме малки, зелени. Както вече съм го казвала, вярвахме в бъдещето без дори да го познаваме. През петте години във френската се запознахме с много хора; привързахме се към една част от тях; разочаровахме се от други.... И всичко това е нормално. Така се случват нещата в живота. И както вече не ходим в онези кафета, в които ходихме тогава, така не виждам смисъл и да се връщаме към онези разговори, които водехме; към онази начин на забавление... дори и към една част от онези хора.

неделя, 6 март 2011 г.

Life goes on, baby!....

Life goes on, baby!....


            .... Именно! Животът продължава! Хората отново се раждат и умират и животът продължава. И ме е яд, че срутиха онази малка двуетажна сграда в двора на Френската, на която беше написан този надпис. Този графит, макар и да не беше най-красивият по стените ни, определено беше най-смисленият. И знам какво отражение е имал върху мен и върху моето време в гимназията. Жалко, че няма да може да упражни силата си върху тези след мен....

понеделник, 14 февруари 2011 г.

(без заглавие)

… All of the nights you came to me
Some silly girl has set you free
You wonder how you make it thru
I wonder what was wrong with you
Cause how could you give your love to someone else
And share your dreams with me … 

          ... Сякаш света ти се срива. Търсиш място, където да се скриеш. Някога търсил ли си някого? Някога търсил ли си мен? Аз съм тук, винаги съм била. Точно до теб... Облаци; има само облаци в очите ти. И мъгла в душата ти...

събота, 20 ноември 2010 г.

Изгубено време

...You didn't love the boy too much, no, no
you just loved the boy to well, ...

          ... Ето те сега, какво направи?... Какво става с живота ти?... Седиш, потънала в мисли за това какво е било и какво можеше да бъде... Покрила лицето си с ръце, дали мислите ще ти дадат това, което искаш... Не те ли връщат само в изгубени времена, които в действителност никога не си имала?... Не те ли нараняват?...  Не можеш да повярваш, че се случва. Сякаш си е отишъл завинаги, ти пак си сама и като че ли това е краят. 

Монолог с Любовта

          … Със сигурност няма да помня най – хубавата кукла или друга играчка, която съм имала; или най – хубавия купон, на който съм била. Но определено ще запомня най – хубавия съвет, който някога съм получавала – Не се влюбвай!... За съжаление го получих доста късно. Вече се бяха влюбила...

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Спомени и Сънища


...Ако едно нещо се случи веднъж, то е случайност.
Ако се случи втори път, е навик!...


“... понякога нещата в живота се променят преди още да си свикнал с тях. И то толкова бързо, че едва успяваш да наддадеш вик!...”