… Мога

… Мога да те оставя такъв, просто да изляза от стаята и никога да не се върна. Мога да остана заради живота си, ако останеш до мен, защото Ти си животът за мен и Ти си животът в мен. Можем да го наречем вечност. Аз мога да го направя, остава и Ти да ме подкрепиш...

Мога да те помоля да се промениш, да се превърнеш в това, за което винаги съм мечтала. И тогава, ако се промениш, Ти вече няма да си човекът, когото търся... А мога и да се надявам, че с времето ще намерим път един към друг. Аз знам едно – накрая винаги осъзнаваш истината – обичаш човека защото е такъв, какъвто е! ...

Можеш да го наречеш любов. Можеш да я отречеш

и да се престориш, че не съществувам. Можеш да я вземеш и да ме направиш щастлива. А можеш и да я оставиш и да се надяваш някой друг да заеме мястото ти... А аз ще разбунтувам океана, ще покрия небето с облаци, света ще преобърна, живота си ще дам и ако мога, пак при теб ще се върна ...

Мога да кажа, че всичко е свършило. Мога да се излъжа. Мога да си повярвам. Мога да отплувам по течението. Мога да намеря някой друг .... Мога да изрека красиви думи и да го направя щастлив. Но и двамата знаем, че когато слънцето залезе и денят си отиде, аз пак ще се върна при теб! ....

Септември. 2004