В края на една 6-дневна работна седмица е възможно да те озарят най-различни прозрения и мисли. Някои велики, други – не толкова. Възможно е да откриеш по-значимо откритие от колелото или топлата вода. Или просто да задръстиш всички възможни социални мрежи, където имаш профили, с вицове, смешни и нецензурни картинки.
Аз пък се заех с едно проучване. Реших да проверя в интернет коя е била песента, която е била номер 1 в класацията на „Билборд” в деня, в който съм се родила аз.
May 11 – 31 1986, Whitney Houston - Greatest Love of All
Три седмици номер едно. WOW! Това породи някои мисли у мен, нямащи нищо общо с желанието ми някой ден да направя някое велико откритие или да се боря за световен мир.
Дали няма връзка? ... Да, знам, че звучи налудничаво, но дали пък не бихме могли да се идентифицираме именно с тази песен? Дали тя не отразява самите нас по някакъв начин? .... Какво ли не се смята, че има отражение върху нас и това какви ще бъдем като пораснем – от звездите, до популацията на жълтите калинки в Южна Индонезия. Защо и едничката песен номер едно в деня, в който сме се родили, да няма ? ...
И като се замисля, поне за мен със сигурност има. До известна степен.... Първия куплет го отричам засега.
Винаги съм виждала „Greatest Love of All” като доста егоцентрична песен, макар че не започва така. Но кой ти помни куплетите? Припевът е онова нещо, което се набива на очи и уши и се запомня. А този припев ни учи да обичаме себе си, да се ценим и да вярваме в себе си. „Learning to love yourself, It is the greatest love of all”.
И в светлината на последните няколко месеца, мисля с гордост да заявя, че вярвам в тези думи. Да обичаш себе си е най-хубавото нещо, което можеш да направиш в живота си. Да се обичаш до толкова, че да не позволиш на никого да те тъпче, наранява, да ти се подиграва... Да поставяш себе си над всички и винаги да мислиш какво отношение има този bullshit, който те заобикаля, към теб и твоя живот. Защото, ако не го направиш ти, никой няма да го стори за теб. Хубаво е да го запомним. Това е една философия, която се опитвам да внуша и на няколко души около мен, които честичко изпадат в кризи по този параграф. Човек е социално животно, но колко социално трябва да бъде ? .... Толкова, че да забрави себе си в името на другите? ... Да, познавам и такива. ПознавАХ и такива, които смятаха, че това ми виждане за света е грешно и се молеха почти денонощно да намеря нещо, различно от обувки и чайчета, което да ме прави щастлива. Screw you, guys! I love shoes! J
Е, сигурно не сам светица, задето не гледам телевизия, за да не се натоварвам, и задето не се интересувам от никакви човешки драми и вълнения, отново по същата причина. Вероятно. Но поне знам коя съм, не живея в илюзии и приказки. И определено не си мисля, че този свят е създаден, за да ми се възхищава. Аз знам, че трябва да го накарам да го прави, да му покажа, че друг избор той просто няма. J
Да, обичам себе си. Много ценя човекът, който съм сега. Защото знам колко много време и усилия ми отне да стана такава. Сигурно звуча като лектор в клуб за „анонимни алкохолици, наркомани, глупаци”.... Well, I can be that for you, if you’d want me to. J Истина е, че мисля, че всеки е сам за себе си. Социалното начало у човека е до време. Може би точно заради това се научих да не се привързвам и да си тръгвам бързо и лесно от всякъде. Някак си .... не забелязвам света около себе си. Научих се да не се разстройвам и да не се травмирам. Научих се да не се натоварвам с чуждите проблеми. Най-общо : Не гледам, не слушам и не чета. Това ме натоварва. Аз имам мой си живот и него трябва да живея. И, по дяволите, обичам този живот! Дори смея да твърдя, че е лесен и прекрасен, защото когато се научиш да обичаш и цениш (предимно) себе си, разбираш колко лесно е в действителност да го правиш всеки ден. И е невероятно.
Ако се вълнувам от всичко, което ме заобикаля под някаква форма, то колко време ще ми остане да мисля за себе си? Да планирам моя живот и моя успех? ... Ако се ентусиазирам от всичко, което се случва в живота на другите, ще имам ли време да се зарадвам на това, което се случва в моя? ... Ентусиазмът е нещо, което идва и си отива. ... Е, вярно е, че при мен си е отишъл отдавна, но .... Понякога все пак се появява в някаква малка степен ... (Например, когато видя някои прекрасни обувки, които просто трябва да имам!) ... Да, на мен ми липсвва ентусиазъм... за всичко!... И това няма да се промени, дори и светът да свърши. Но какво от това? .... Научих се да обичам себе си и да се радвам на себе си. И това ми помага със сигурност.
Когато хората видят някой, който цени себе си, те подхождат по един съвсем друг начин към него. И знаете ли колко по-лесно му дават това, което иска? .... Защото той (или тя) им показва, че го заслужава. Никой не обича неувереността, страха. Светът се движи от силните. Така че, драги мои, помислете си.... Грозни ли сте? Тъпи ли сте? .... Какво ви липсва? ... И се научете да цените себе си, да бъдете доволни от това, което виждате сутрин в огледалото. И знайте, че сте значими. И колкото по-значими се чувствате, толкова по-хубав ще е денят ви. (Е, не прекалявайте, като си вярвате, нали, защото историята познава и комични случаи, повярвали си твърдеееее много.). Научете се да обичате себе си, пък после се впускайте в други любовни авантюри. Защото самите вие сте единственият човек, с когото не можете да „скъсате” и някак трябва да оцелеете в тази „връзка” ! ....
I decided long ago, never to walk in anyone's shadows
If I fail, if I succeed
At least I live as I believe
No matter what they take from me
They can't take away my dignity
Because the greatest love of all
Is happening to me
I found the greatest love of all
Inside of me
The greatest love of all
Is easy to achieve
Learning to love yourself
It is the greatest love of all
3/12/2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар