...You didn't love the boy too much, no, no
you just loved the boy to well, ...
... Ето те сега, какво направи?... Какво става с живота ти?... Седиш, потънала в мисли за това какво е било и какво можеше да бъде... Покрила лицето си с ръце, дали мислите ще ти дадат това, което искаш... Не те ли връщат само в изгубени времена, които в действителност никога не си имала?... Не те ли нараняват?... Не можеш да повярваш, че се случва. Сякаш си е отишъл завинаги, ти пак си сама и като че ли това е краят.
Разхождаш се навън. Обикаляш улиците, които някога си обикаляла с него и се опитваш да си спомниш как е започнало всичко. Опитваш се да си представиш как ще продължиш занапред?... Как да построиш живота си, около какво да се върти той, когато не може да се върти около него. Не ти пука за нищо и никого, не можеш да задържиш този когото обичаш. Какво друго има значение?...
Сигурно никога не си си мислила, че можеш да бъдеш толкова самотна... Зная какво си мислиш. Сякаш всичко е било само и единствено загуба на време...
Настъпва есента и всичко за което мислиш е Той. Есента е времето, което ти напомня за него... Мислиш си за първият път, в който си се влюбила... Нима всичко може да е толкова неподредено и гадно! Нима всичко може да е срещу теб? Винаги! Сякаш не си го обичала твърде много, а твърде добре... Ето, как живееш ден за ден и мечтаеш за утрешния ден. Днешният не е интересен, не ти носи нищо, което да запълни празнината в сърцето ти, оставена от човека, когото обичаш най – много на света... Часовете минават като минути... А сенките на миналото остават да висят над теб, заплашително накланяйки се, плашейки те... А как само ти се иска да ги отпратиш! Да ги накараш да си отидат!...
Иска ми се да направя нещо и да спра да мисля за теб. Да те накарам да изчезнеш поне за кратко! А не мога! Не мога да спра да мисля за това, което сякаш съм оставила зад себе си и за това загубено време!... Нима мога да приема, че Ти си загубено време!...
Някоя друга любов ще дойде и ще си отиде. Годините ще минат, а аз не мисля, че ще съм способна да те забравя... Сякаш ти си всичко, заради което живея!... “Понякога за да запазиш нещо, на което държиш, трябва да го оставиш и забравиш!”, това казват хората. Значи аз или не искам да те запазя или не мога да те забравя...
... Върви, търси това, което търсиш. Дано го намериш. А аз ще продължа да те търся навсякъде около себе си и може би един ден ще разберем, че всичко това не е било просто загуба на време. И аз не съм те обичала напразно, макар понякога да не знаех как да се държа, как да говоря с теб, какво да направя... Но ти беше и все още си всичко, заради което живея. Върви, намери своето щастие и аз вероятно един ден ще открия моето!...
Декември. 21. 2003Г.
PS: Поредният опит да ти кажа: “Сбогом, приятно ми беше да те обичам, винаги ще те обичам!”...
Няма коментари:
Публикуване на коментар