… All of the nights you came to me
Some silly girl has set you free
You wonder how you make it thru
I wonder what was wrong with you
Cause how could you give your love to someone else
And share your dreams with me …
... Сякаш света ти се срива. Търсиш място, където да се скриеш. Някога търсил ли си някого? Някога търсил ли си мен? Аз съм тук, винаги съм била. Точно до теб... Облаци; има само облаци в очите ти. И мъгла в душата ти...
... Защо не искаш да повярваш, когато най – накрая видя истината? Толкова много отрова, пропила младото сърце... Защо не спреш да прокуждаш и отблъскваш всички онези хора, от които се нуждаеш най – много? ... Ти си толкова зает да се доказваш, да бъдеш интересен, че пропускаш да бъдеш близо до мен...
Не мога да го обясня. Няма значение. За да знаеш какво е чувството, трябва да си го изживял... Няма значение. Да обичаш e трудно. Да те обичам е още по – трудно, но някой трябва да го свърши... Сама съм го избрала. Сама ще вървя по този път...
... Има дни, които никога не бихме предали. Живяхме на ръба, а бяхме на върха. Бяхме едно цяло; и земята, и небето; слънцето, луната. Имаше дни, в които имахме всичко... Един цял свят в дланта си; един наш свят в сърцата...
Имаше дни, в които изиграхме нашите карти. Бяхме толкова добри играчи, а пропилявахме всеки шанс. Имаше дни, в които бяхме дяволски добри танцьори, движещи се в собствен ритъм върху наша сцена. Имаше дни, в които не задавахме въпросите, а знаехме всички отговори. Животът беше rock’n roll. Китарата бе фон, а всеки удар на барабана – отговор на незададен въпрос. Виждахме един през друг, на дълбоко в душите си. Имаше дни, в които имахме всичко...
... Ако забравиш страховете си, ще разрушиш бариерите, които сам поставяш пред себе си. Ще последваш ли желанието и емоцията? Ще последваш ли тайната мечта на твоето сърце? Ще се хвърлиш ли в забранения огън? Ще вземеш ли това, което ти принадлежи?...
... Всичко бе само мечти. Всичко бе само илюзии. Никога не ще го видиш. Заровил си глава в пясъка. Никога няма да погледнеш собствените си емоции в очите. Само ще ги следваш сляпо. Това е градът със свободни и лесни пътища; това е земята на проклетите. Никога не ще го видиш. Вървиш със затворени очи. Светът прогледнал е край теб. И само ти си сляп. Кой ще повярва на лъжите ти? Кой ще изживее илюзиите ти?... Не можеш да го обясниш и няма значение. За да знаеш какво е чувството, трябва да си го изживял... Да обичаш e трудно. Да те обичам е още по – трудно, но някой трябва да го свърши... Сама съм го избрала. Сама ще вървя по този път...
... Имаше дни, когато бяхме едно цяло. Имаше дни, които винаги ще ни липсват. Имаше дни, в които ни беше достатъчно да седим един до друг и да мечтаем... Остана ни единствено да плачем; да слушаме онази тъжна песен на отчаяните ни сърца. Сами написахме тази песен. Сами ще я изпеем... Нямаше нещо, което би ни разделило тогава... Имаше дни, когато имахме всичко...
... Имаше дни, в които се борехме свирепо като тигри за това, в което вярвахме. Имаше дни, в които бяхме най – добрите лъжци...
Имаше дни, в които нашите мечти ни крепяха; поддържаха огъня в душите. Живяхме в рая. Създадохме си илюзии, които ни изпратиха в ада. Имаше дни, в които изгубихме всичко.
... Има дни, които никога не бихме предали. Има дни, които винаги ще ни липсват. Някога имахме всичко...
21/2/2005
Няма коментари:
Публикуване на коментар